Музей на недовършените работи

Това е мястото където ще споделя някои от етапите през които е преминало моето хоби в последните години. В случай че откриете някакво сходство или допирни точки съм на среща да коментираме и да обменяме опит.

По времето когато работех по моята дипломна работа, физическия модел претърпя множество корекции и различни концепции. Със следващите снимки ще покажа по успешната концепция която за съжаление претърпя необратими поражения по време на краш тестовете и не успя да се класира за монтаж на купе. На този етап пазя само отделни конструктивни елементи за спомен, но въпреки това си спомням многобройните часове отделени за изработката. Особеното в този модел както и в този от дипломната ми работа е че, си бях поставил за цел да има възможност окачването на предния и задния мост да бъде с променлив клиренс. С по-обикновени думи, количката да става по-ниска и по-висока като това трябва да се управлява от дистанционното и да е независимо за предния и задния мост. На първите четири снимки ще придобиете представа за общия вид на шасито.

На следващите снимки се виждат конструктивните елементи на предния и задния мост в суров вариант. 

Не мога да пропусна възможността да покажа някой кадри от етапите на разработване на последния модел преди защитата.

Ще се пренесем на малко по-късен етап когато вече бях докторант във ВТУ"Тодор Каблешков"

и работех съвместно с научния ми ръководител проф. Павлов. Първото нещо върху което започнах да работя е електростатичния генератор. По-подробна информация за него може да получите в раздел доклади където съм качил и първия ми доклад от конференция на ТУ София в Созопол. На снимките по надолу ще видите някои от етапите на изработката на отделните елементи на генератора.

Тук се виждат конзолите, лагерните тела, и стъклените дискове с полюсите.

От тук ще се пренеса на един по предходен етап когато бях още студент. Тогава имах мечта да направя сам нискочестотен усилвател и страхотни озвучителни тела. Това беше върха на сладоледа в моите очи по онова време. Много мои състуденти и познати споделяха тези виждания но голяма част от тях нямаха идея как може това да стане, а другите изобщо. Така по време на студентските ми трудове по частните фирми се запознах с един човек с който си допаднахме и до ден днешен смея да твърдя че имаме общи виждания и поддържаме контакт. Той беше добре запознат с материята която ме вълнуваше и имаше голям опит с нещата които не ми бяха ясни. Тук е мястото да благодаря на Радослав Андреев за огромната помощ и търпение които получих от него за да реализирам първите ми завършени проекти. Освен морална подкрепа ми е помагал с елементи които не съм успявал да си позволя финансово и методика по която да ги използвам. Със следващите снимки ще покажа част от работата и резултатите от тези усилия. Това е първият ми лампов усилвател

Следва втория лампов усилвател, като ще отбележа че озвучителните тела са подарък от Радослав Андреев. Правили сме ги заедно по негов проект.

Този втори усилвател го пазя и до днес и все още функционира.

На следващите снимки ще видите и първия ми транзисторен усилвател с други озвучителни тела които вече са по мой проект.

Ще покажа още една снимка от още по предишен етап от моето развитие, преди студентските ми години и с нея смятам да приключа с историческите моменти за да остане време за текущите задачи.

Благодаря Ви за времето което отделихте да се запознаете с част от значимите за мен моменти. Винаги ще бъда насреща да Ви отвърна със същото и да помагам с технически решения в трудни моменти. Постарал съм се да се огранича с моите инициативи през годините които не се отдалечават твърде много от професионалното направление по чийто път съм поел, но гледам с широко сърце на всякакви щури идеи и разработки във всякакви области свързани с техниката и всички производни.